Тъжен понеделник

Стихотворението, което ще публикувам сега, не е мое. То е на Пеньо Пенев и се нарича "Тъжна неделя". Публикувам го, защото някак в съзнанието ми изникнаха думите от последния стих "тишина...самота...и студено.". Баба много обичаше това стихотворение, Както и Пеньо Пенев. Често го рецитираше и даже мисля, че точно това й беше любимото негово произведение, само че мисля, че тя мислеше, че се казва "Здравей чаша". Както и да е. Вече я няма и няма кой да ми каже. Но, за да не забравя стихотворението и това, че тя го обичаше, го споделям тук!

ТЪЖНА НЕДЕЛЯ

Здравей, чаша! Ний пак сме сами! От кръвта ми по-скъпо и мило — в тебе слънчево чудо шуми, скръбно образа мой отразило.. . Няма топлите черни очи.. . Празна крайната маса остава! Не тъгувай, сърце. .. замълчи! Нищо пулса ти не заслужава! Моя "Тъжна неделя", ридай!. . . Вечер моя, черней като гарван! За мен всяко начало е край — не зова. .. не очаквам.. . не вярвам!. Надалеч ще заглъхна без вест като твоята песен, Лозане! Надалеч ще замина злочест, само орехът тук ще остане. . . Няма истина!. . . Няма лъжа! — Тежи само небе свечерено. Нито се радвам, нито тъжа — тишина. . . самота. . . и студено.