Всеки знае за себе си

Напоследък ми се случва често някой да ми каже да говоря и да кажа нещо или просто да ме пита "защо мълчиш?". Защо да мълча? Защото знам, че така е най-добре. И то не най-добре само за мен, но и за хората около мен. Повечето хора не осъзнават силата на думите и, че те имат наистина голямо значение. Също така липсата на думи (мълчането) има не по-малко значение.

За сравнение бих дала това как във математиката x повдигнат на която у да е степен дава някакво число. Дори когато е на нулева степен, отново дава число - и то е числото 1. Нека приемем, че нулевата степен е мълчанието - нищото. Въпреки, че е нищо, то пак има смисъл и даже до някаква степен по-голям смисъл. Когато х е на 2 или 3 степен, ти знаеш че числото е удвоено или утроено, но не знаеш кое е точно то. Докато при 0, ти винаги знаеш какво се получава и то е 1! Независимо х, какво е - на нулева степен се получава винаги 1.

И ето по същия начин ако предметът на разговор приемем, че е х, когато човек не каже никакви думи (каже 0 думи), отговора винаги е 1 и същ - мълчание. И мълчанието не е незнание () нека не се объркване). Поне при мен мълчанието е игнориране. Ако беше незнание аз бих попитала това което не знам, за да ми се обясни. И нямаше да е игнориране.

Сигурно сега всеки, четящ това би се запитал защо игнорирам. Може би повечето хора дори свързват игнорирането с нещо лошо. Не е така. Просто понякога е по-добре да замълчиш.

Сега ще кажа няколко предположения защо игнорирам.

1. Когато хората говорят за неща, които на мен не са ми интересни (или накратко - водят повърхностни разговори)

На скоро ми се случи да присъствам на разговор за секс. Няколко момичета просто се бяха събрали и си обсъждаха коя, как, с кого и т.н. Не че аз не правя, но за мен това е пълна глупост да седнеш и да говориш за това. Не ми е интересно да говоря за това, а и не виждам смисъл. За това просто почнах да си мисля мои работи и изключих какво става около мен. По едно време те ме питаха защо мълча и не кажа и аз нещо. Как да им обясня, че за мен това са глупости след като за тях явно това е жизненоважна тема?! Същото е и при клюкаренето - кой с кого, как,... просто в такъв момент си търся телефона и почвам да скролвам фейсбук или 9гаг.

2. Когато разбера, че някой ме е излъгал или предал по някакъв начин

Тогава просто разбирам, че нямам нужда от този човек повече и дори да ми говори нещо, аз отговарям или едносрично или го подминавам. Това е. Не мисля, че е нужно да се обяснявам и оправдавам.

3. Когато някой ме е засрамил.

Умишлено или не, когато някой ме обиди или засрами по някакъв начин аз го игнорирам. После може би ще намеря начин да си го върна, но за момента се показвам някак недосегаема по този начин - с мълчание и игнориране. Просто показвам, че не ми пука, защото ако почна да се обяснявам или на момента да си връщам че покажа че ми пука.

4. Когато някой не ме разбира или ме е разбрал погрешно.

Всъщност до скоро за такова нещо почвах да се обяснявам. И сега понякога започвам, но все по-рядко. Просто в такъв момент е по-добре да оставиш човека да помисли малко и да не му набиваш в главата твоите идеи. Нека всеки човек сам стигне до извода. Според мен, всеки е длъжен да мисли - не само заради себе си, но и заради околните!

И това е всъщност. Заглавието на статията е "Всеки знае за себе си", защото всеки решава как да действа - дали да мълчи, дали да се впуска в глупави и повърностни разговори, дали да се обяснява и по този начин да се ядосва,... За това всеки решава за себе си. Харесва ми как завърших четирите точки - може би дори това ще стане новоти ми мото!

#игнориране #мълчание #избор