Теория за живота, смъртта, Висшия космически разум (Бог) и енергията около нас

Вчера се замислих на тази тема и изградих своя гледна точка. Първо, може би, трябва да уточня за Висшия космически разум (ВКР). Това е Бог, Господ, енергията властваща над нас. Самото понятие ВКР бях прочела в една книга "От кого сме произлезли" и ми се стори много точно - Висш - над всички нас, космически разум - нещо с мисъл, което е в пространството. И все пак то трябва да е някаква енергия. Енергия, властваща над всичко. Висша енергия.

Ние хората също сме енергии. Всъщност не само ние - и животните, и дърветата, и цветята - всичко живо има своята енергия. Когато някой или нещо умре, реално енергията му я няма. Но знаем от физиката, че нищо не се губи - само преминава от една форма в друга. Също така, религията учи, че когато умре човек, той отива при Господ, който го "съди". Ами ако истината е някъде по средата?

Не знам, може и преди някой да се е сещал за тази идея, но аз не съм я чувала никъде. Теорията ми е, че когато енергията (духът на човека) се отдели от тялото, тя бива привлечена от Висшата енергия. И отива там. Като магнит или като протони и електрони - все едно когато енергията е жива има заряд като този на ВКР, но когато умре добива друг заряд и вече бива привлечена от голямата енергия. И така всичко като умре, всъщност става част от т.нар ВКР или от енергията, властваща и подчиняваща всичко на себе си.

Лоша енергия Добра енергия Средна енергия Сама по себе си, енергията отивайки и ставайки част от ВКР, е различна - добра, лоша, може би средна. Добра енергия може да е на някого, който е правел добрини (естествено), на някого, който е бил спокоен пред себе си и съвестта си, може би дори на някого, който е щастлив с това, което има. Лоша енергия може да е на някого, който е бил убиец и е осъзнавал какво прави, но е продължавал (т.е. не луд - ами осъзнат убиец) или на някого, който умишлено е наранявал други хора. Средна енергия , може би, имат хората, които са правили лоши неща, но неосъзнато (луди), или са правили лоши неща, но с крайна цел - нещо добро (тук със сигурност могат много хора да се запитат какво имам в предвид - представете си някоя бедна жена, гладна, на улицата, която краде от магазин, за да се изхранва - тя го прави съзнателно, знае, че е лошо, но й трябва, за да преживява). Или накратко - лошата енергия е на хора, силно привързани към материалното и готови на всичко за него, средна енергия - на хора, които са привързани към материалното, но не толкова много, а добрите - на хора, които материалното им стига и не "ламтят" за много или поне не са готови на всичко за нещо материално. В зависимост от вида енергия, според моята теория, се задържа различно време, като част от голямата енергия. Например Лошата - се задържа, най малко, защото трябва да се усъвършенства най-много, а и земното я привлича най-силно.

Енергия за живот

Но какво става, ако нещо се създаде или роди. Моята идея е основана на идеята за сродните души. Има на земята нещо, някой, нечия енергия, която привлича друга енергия. Все пак наистина има много поговорки и идеи, основани на тази - Любовта върти света, Всеки е на този свят заради някого, Любовта е най-силното нещо на този свят, Кажи ми какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си, Бог е любов. Предполагам се разбира какво искам да кажа. Ами ако енергията е просто отново вид привличане (то си е така, по принцип, но нека се замислим в по-голям мащаб). Две енергии, толкова силно се привличат, че едната, ако е на земята, може да откъсне другата от ВКР и тя да дойде тук, заела тялото на някого или нещо. И също така, всички знаем какво е да се влюбиш - сякаш някаква невидима сила те тласка към този човек. А може би наистина е така. Но може би сродните души не са просто 2 (двама влюбени) - може би са цял куп енергии със сродни характеристики, които сякаш се нуждаят една от друга (родители, приятели, роднини). И така става едно безкрайно привличане от ВКР към земята и после обратно. А може би самото привличане към ВКР става точно на този принцип - когато някой, почине отива при някой друг със сходни характеристики на енергията (негова сродна душа) при голямата енергия, където да се съберат. А този, който е вече там е бил отишъл отново привлечен от някого със сходни характеристики и т.нат. Това обяснява факта, че когато остарееш умираш от естествена смърт - просто си живял толкова дълго, че много хора от обкръжението ти (с енергии с подобни характеристики на твоите) са починали и силата на енергията, която те привлича към ВКР става все по-голяма и в един момент тя просто те "придърпва" към себе си. Но защо има и много деца, които умират. Теорията ми за това е, че те са дошли тук, но много от енергиите, които са ги привличали са си отишли (естествено привлечени от други енергии). Никой не знае, детето като порасне с какви хора ще се събере, а когато тези хора, ги няма, малко след като се е родило, то няма какво да "задържи" неговата енергия тук.

Убийствата

Според мен, това са насилствени отнемания на енергията. Тя все още няма толкова силно привличане към ВКР, но някой с лоша енергия я изпраща там на сила (ако има кой да я привлече все пак сравнително достатъчно, за да отиде) или остава тук докато нещо не я привлече силно (с това се обясняват полтъргайсите - остатъчната енергия, на някого, който е загинал трагично - в много филми дори обясняват духовете така).

Болестите

Това са леки придърпвания към ВКР. Или поне аз така си ги обяснявам. Толкова леки, че не могат да променят енергията ти, но леко те "изкарват от строя". Естествено има и тежки болести - това вече е силното привличане.

И, в крайна сметка, всичко е на основата на енергия и привличане.

Живеейки всеки от нас има един вид заряд (включен), а когато умрем приемаме друг заряд (изключен), който ни дава възможност да станем част от Голямата енергия, която ни привлича с противоположен заряд. Може би точно отивайки там ние се зареждаме с "включения" заряд и заредим ли се, енергията ни отблъсква на земята. (Това са мои мисли - не карам никой да им вярва, но искам поне хората да се замислят и да се запитат - не е ли логично това, което обяснявам!)