Мигове

Побягнах напред. Отдавна имах такъв порив. Искаше ми се да бягам! Някак си така се чувствах свободна и мисля че сега беше идеалният момент да го направя.

Обувките ми бяха почти равни, с много лека платформа, удобни. Бях с черен клин и свободна блуза. Идеалното облекло за целта. Вчера също си бях помислила да забягам, когато вървяхме от там, по същото време вечерта, но бях с високи платформи и къса пола. Нямаше да се получи. Но днес... днес беше денят!

Не, че правех нещо от голямо значение или нещо супер важно и рядко по рода си. Истината е, че ми харесваше да бягам понякога, когато е тъмно и няма хора по улицата, но рядко го правя. А напоследък много ми се искаше.

Дори наскоро бях сънувала, че бягам. За разлика от повечето хора, които на сън не могат да бягат, аз бягам и то по-бързо отколкото наяве! Може би за това ме завладя толкова много. Правейки първите стъпки в бега, забелязах, че дори съм облечена със същата блуза, с която бях в съня си! Тогава се огледах и за други знаци от съня - като маратона на бегачи, който бях видяла или пък някой човек от съня ми, но не видях.

Защо ли точно днес се случи да побегна с такова желание? Дали е случайно?... Със сигурност има и от алкохола, който бях поела, колкото и малко да беше той. И все пак, на човек като мен и 5-6 глътки мента и още толкова бира ще му повлияят. Но не беше само това.

Може би беше радостта от подаръка за завършването ми. Дидо ми беше купил страхотна маша с приставки - точно такава исках от известно време! Бях наистина много щастлива. Била дошла днес (беше я поръчал по интернет), и побърза да ми я даде. Още тази вечер побързах да се направя с нея, но почти нищо не направих. Дидо ми направи 2-3 кичура, които се получиха, но бяха отзад и дори не можах да ги видя хубаво. Но бях решила утре да се направя с нея, за да видя какво ще стане - вкъщи, на спокойствие, ако трябва 2 часа ще се мъча.

Вече бях направила 3-4 крачки в бяг, когато премина една мисъл. Тази мисъл беше за днешния ден. Какъв беше той? Петък 13-ти - но аз не съм суеверна, че да вярвам на глупостите за нещастие през този ден. А и това не ми беше толкова важно. През този ден завършваше един период от живота ми. Училищният ми период! Днес за последно бях на училище като ученичка. Макар и за час в училище (за тържеството, устроено от училището за абитуриентите) се усети промяната. Беше странно. И един път не съм броила с другите до 12, нито пък съм викала или свирила. Не мисля, че има смисъл. А и защо се пита "Кой каза?"?! Никой нищо не е казвал!... И все пак хората се радваха. Мигът, когато излязохме от училище с Пламито разбрах какво не ми беше наред. Чувствах се свободна, но празна. Казах й, че съм леко тъжна. Не заради това, че се разделям с класа си - никога не сме били задружен клас, че да ми липсват толкова много. (Даже не знам как съм ги изтърпяла 4 години!) Тъжна съм, понеже гимназиалният ми период завърши, а аз чувствам, че не съм го изживяла пълноценно. Сякаш просто съм стояла и съм го наблюдава отстрани как минава без да направя нищо. А сега бях свободна - вече го нямаше този период, замина си, а аз сякаш не бях усетила кога беше дошъл изобщо.

Спирайки бега си след 5те метра, които бях преминала бягайки се сетих нещо друго - това което предстоеше. За миг през мисълта ми премина разговора от тази вечер, когато се бяхме събрали в Наско и той каза, че мисли да заминава за София да работи там! Много се зарадвах, понеже така с Дидо като отидем в София да учим в университета (и да работим някъде) ще имаме още някой с нас! И това със сигурност ще ни помогне! А и няма да сме сами - ще имаме приятел със себе си. Тогава светкавичната ми мисъл премина и ме накара за стотни от секундата да си обещая, че следващият ми период (университетският) няма да го чувствам неизживян и непълноценен! Ще бъде прекрасен!

Обърнах се и видях Дидо, който ме гледаше и бавно вървеше към мен. Затичах се към него и го прегърнах! Това беше всичко, от което имах нужда.

Зная, че щом сме двамата ще се справим и ще бъдем щастливи! Защото най-хубавото тепърва предстои!

#миг #мигове #бягане #училище #университет #подарък #любов #приятелство