Mr. Nobody / Господин Никой / 2009

Търсейки филм, онзи ден, попаднах на няколко, които ги описваха като "mind f**king". Този филм, Господин Никой, беше от тях. Направи ми впечатление и исках да го гледаме с приятеля ми. Обикновено не гледам драми и фантастики, но този ми хареса. Сякаш нещо ме накара да го гледам.

Дълъг филм е и го гледахме 2 дни. Общо е 155 минути. Но си заслужава! Някой може да каже, че филмът е неразбран и до някъде ще е прав. Истината е обаче, че замисълът му е огромен. Объркващ е докато хванеш смисъла и ако не обръщаш внимание на детайлите, наистина може да не го разбереш. Но в крайна сметка, след като го изгледаш трябва да седнеш и да го обмислиш. Това ще обясни всичко.

Главната тема във филма е за избора. Всеки ден, постоянно, още от самото ни раждане (а може би и преди това) човек е изправен пред избор. И всеки един избор е един нов живот. Всеки сам си избира живота, който да живее и го прави точно чрез изборите си. Филмът иска да покаже, че всичко е възможно и няма грешен избор. Няма грешен живот. Всичко е вярно и правилно. И докато човек не направи своя избор, всичко е възможно!

Сравняват филмът с "Ефектът на пеперудата". Аз лично харесвам и двата и дори бих посъветвала, ако някой не е гледал "Ефектът на пеперудата", да не гледа "Господин Никой". Пеперудата е по-разбираемият в случая. Но определено Господин Никой съдържа същата идея, малко по-разгърната и с добавени още няколко други подобни идеи.

Сега ще предоставя няколко неща, копирани от Уикипедия, които ще помогнат за "разгадаването" на филма.

Първото са цветовете, които участват във филма:

Различните цветове, които са използвани във филма, имат специално символично значение.

Всяка от трите главни истории има свой уникален нюанс, който подчертава оригиналността и неограничеността един към друг. Обособяването на цветовете може да бъде видяно още в детството на Немо, където три момичета седят на пейка. Те са неговите възможни съпруги: Джийн, Елиз и Ана; едната е в жълта, другата в синя, а третата в червена рокличка.

В живота си с Елиз Немо преживява последиците от депресията и отчаянието, теми, свързани със синия цвят.

Избирайки Джийн, Немо търси материалното, благосъстоянието и независимостта. Жълтото - цветът на живота и здравето - подчертава това.

Истинската любов и страстната връзка между Немо и Ана е символизирана от червения цвят на рокличката на Ана.

Важно е да се отбележи, че нероденият Немо е показан как живее в бял свят. Бялото съдържа всички цветове в спектъра, това поддържа алегоричното послание на филма, че всичко е възможно, докато не направиш избор. Накрая на живота си Немо е грохнал старец и живее в бяла обстановка (стая, дрехи, доктори). По този начин виждаме, че съдбата на главния герой го връща там, откъдето е започнал и всичко е възможно...

Второто нещо са цитатите, които дават особен смисъл на филма. Някои от тях са сложни, с използвани термини от физиката, но все пак, е хубаво човек да ги "разчете" и да осмисли техния замисъл. Това са и темите, които присъстват във филма.

Експериментът с гълъб

Гълъб е поставен в кутия, съдържаща бутон и прозорец, зад който е скрита храна. Когато гълъбът натисне бутона, прозорецът ще се вдигне и гълъбът ще може да вземе храната. "Като повечето живи същества гълъбът бързо асоциира натискането на бутона и наградата. Но когато таймер хвърля зърното автоматично на всеки 20 секунди, на всеки 20 секунди гълъбът се чуди: "Какво направих, за да го заслужа?" Ако размахва крила по това време, ще продължи да ги размахва, убеден, че действията му имат решаващо влияние за това, което става. Наричаме това "гълъбово суеверие".

Големият взрив

„Какво е имало преди Големия взрив? Е, нямало е преди, защото преди Големия взрив времето не е съществувало. Времето е резултат на разширяването на самата Вселена, но какво ще стане, когато Вселената спре да се разширява и действията се насочат в обратна посока? Какво ще бъде естеството на времето? Ако Теорията на струните е вярна, значи Вселената притежава девет пространствени измерения и едно времево измерение. Можем да си представим това в началото, всички измерения са били вплетени заедно и по време на Големия взрив три пространствени времена, които познаваме като височина, широчина и дълбочина и едно времево измерение, което познаваме като време, са се разгърнали. Другите шест останали миниатюрни заедно. Ако живеем във Вселена от уязвими измерения, как различаваме илюзията от реалността? Времето, както го знаем, е измерение, което върви само в една посока. Но какво би било, ако едно от допълнителните измерения не е пространствено, а времево?“

Любов

„Какво става, когато се влюбваме? Като резултат от определени стимули, хипоталамусът има мощно освобождаване на ендорфини, но защо точно тази жена и този мъж? Има ли освобождаване на феромони без мирис, които кореспондират на допълващ генетичен сигнал? Или са физически характеристики, които познаваме? Очите на майка, миризма, която стимулира хубав спомен. Любовта част от плана ли е? Война между два режима на възпроизвеждане. Бактериите и вирусите са асексуални организми. С всяко деление на клетката, всяко умножение, те мутират и се усъвършенстват по-бързо отколкото ние. Срещу това ние отговаряме с най-страховитотооръжие: секс. Два индивида, смесвайки гените си създават индивид, който се противопоставя на вируси по-несходно той или тя. Сега, ние незнаещи участници в тази война между два режима на възпроизвеждане ли сме?“

Вроден страх

„До каква степен са нашите вродени страхове? Когато се излюпват гъши яйца в инкубатор и после над малките птичета минава силует на симулирана гъска в полет, птичките протягат вратлета и надават зов. Но ако обърнем посоката на силуета, той взима формата на сокол. Отговорът на малките птичета е бърз. Те ще пищят и ще се страхуват, въпреки че никога не са виждали сокол. Без никакви инструкции, вроденият страх им помага да оцелеят. Но при хората, на какви древни опасности може вроденият ни страх да кореспондира?“

Принципът на ентропията

„Защо цигареният дим никога не се връща в цигарата?

Защо молекулите се отделят една от друга? Защо капка разлято мастило никога не се преобразява? Защото Вселената върви към състояние на разсейване. Това е принципът на ентропията. Тенденцията на Вселената да се развива към състояние на увеличаващ се хаос. Принципът на ентропията е свързан със стрелките на времето. Резултат от разширяването на Вселената. Но какво ще стане, когато гравитационните сили контрабалансират силите на разширяване? Или ако енергията на кванта се окаже твърде слаба? В този момент вселената може да влезе във фазата си на сливане. Какво ще стане с времето? Ще започне ли да се движи на обратно? Никой не знае отговора.“

А сега ще предоставя и няколко цитата, които си струват да са в оригинал (на английски) и преведени (от мен). Всеки човек трябва поне веднъж да се замисли над тях, поне според мен. Казани са от главния герой Немо. Взети са от Wikiquote.

- Why am I me and not somebody else? - Защо Аз съм себе си, а не някой друг?

- You have to make the right choice. As long as you don't choose, everything remains possible. - Ти трябва да направиш правилния избор. Докато не избереш, всичко остава възможно.

- I'm not afraid of dying, I'm afraid I haven't been alive enough. It should be written on every school room blackboard; 'life is a playground or nothing.' - Аз не се страхувам да умра. Страхувам се, че не съм бил достатъчно жив. Това трябва да е написано на всяка училищна дъска; "живота е игрална площадка или нищо."

- If you mix the mashed potatoes and sauce, you can't separate them later. It's forever. The smoke comes out of Daddy's cigarette, but it never goes back in. We cannot go back. That's why it's hard to choose. You have to make the right choice! - Ако смесиш картофи и сос, ти не можеш да ги отделиш по-късно. Това е завинаги. Димът от цигарата на баща ми излиза, но никога не се прибира. Ние не можем да го върнем. За това е трудно да се избира, Ти трябва да направиш правилният избор!

И като за финал ще кажа нещо, което доста често казвам. Човек прави постоянни избори и целият му живот е съставен от тях. И тези избори са въз основа на неговите приоритети. И в крайна сметка няма нищо случайно в този живот. Човек трябва да разчита знаците, да мисли и да прави своите избори занапред. Всеки решава сам за себе си, но въз основа на това, какво е решил, се променя животът му!