Нарко история

действителен случай

“It's my Funeral,

welcome you all.

This is the end of the line,

So thank you for coming along.”

Покрай блока мина линейка. Гласът на сирената огласи целия квартал. От стаята се чу тропот и звък на счупване. Стефан отвори вратата. С поглед обиколи стаята, в която сякаш не живееше никой и ако не беше счупената чаша с бира на пода, всеки би си помислил, че там не е имало жива душа от много години. Но той знаеше че брат му е там.

• Денйо? Какво става? – попита Стефан.

Изпод бюрото се подаде една къдрава глава. Очите му бяха опулени и леко кървясали, като на уплашено животно. Той видя брат си и чак тогава, сякаш, се осъзна. Изправяйки се бавно той отвърна на брат си:

• Нищо… - и после добави крещейки истерично – Хайде махай се от тук!

Брат му излезе и затвори вратата. Денйо остана сам в стаята си. Погледна към компютъра и видя, че в играта са го убили. Ядоса се още повече. Докато чакаше да му се възроди героя се замисли.

Случилото се преди малко беше често явление. Да чуе сирена и да се скрие някъде. Той винаги мислеше, че куките идват за него. Случката преди няколко години беше оставила траен отпечатък върху психичното му състояние. Той вече не излизаше. А дори и да го направи, го правеше за малко, на бързо. Беше депресиран и усещаше, че бавно откача. И за всичко беше виновен Сашо… Той го накара да стигне до тук! Само ако не беше такъв страхливец… А Денйо го мислеше за приятел…

Случи се преди 2 години. Денйо, Сашо и още няколко момчета, техни приятели, се бяха захванали да продават наркотици. Знаеха, че е рисковано, особенно за ученици, като тях, които са със слаби оценки и имат да вземат изпити, но сякаш това им даваше още по-голям стимул. Сякаш усещаха, че нищо не може да стане от тях, освен да продават тези „лайна“, както сами ги наричаха. От 10 лева изкарваха 100 и то само за един ден. Всичко беше страхотно и сякаш адреналина, че може да ги хванат ги караше да живеят.

Но един ден, това наистина се случи! Никой от тях нямаше да забрави този ден, в който живота им се разруши. Беше пролет и Денйо, и негов приятел, Данчо бяха в колата на Сашо. Разкарваха поредната стока. Стигнаха до уреченото място, но там след малко се появи полиция. Те мислеха, че е просто случайност, но не беше така. Полицаите отидоха при тях, провериха ги. Личеше си, че знаят какво правят. След това дойде най-страшното. Отидоха да им проверят домовете. Претърсиха всяко едно кътче. В Данчо намериха няколко хапчета, а в Денйо само трева. Родителите им бяха потресени, понеже никой не знаеше какво се случва.

След това ги отведоха в ареста за 24 часа. В домовете и на двамата се бяха събрали целите им родове и ги оплакваха като умрели. Всеки мислеше, как детето им е „голям провал“.

Стоейки в ареста, Денйо се замисли. Какво се беше случило? Как стана така? Първоначално заподозря онези гадни цигани, на които често продаваха. Да.. те тряваше да са… Кой друг може… Данчо мислеше същото.

Когато излязоха от ареста и се прибраха по домовете си, вече всичко беше различно. Гледаха ги като прокажени. Тези погледи бяха не само на разочарование, но и на болка и мъка. И все пак те видяха само разочарованието. Знаеха, че те бяха „черните овци“ и вече щеше да бъде така.

След няколко дни всички разбраха истината. Сашо ги беше издал. Но защо?

Историята на Сашо беше следната. Полицията отдавна знаеше кои продават наркотици в малкия град. Просто нямаше доказателство да хване който и да било. Предният ден, преди да хванат Денйо и Данчо, той беше хванат сам. Никой не се заинтересува как, но всеки знаеше какво е станало. Полицията го беше уплашила. Те го заплашиха, че ще му вземат колата, ще го пребият и още много неща. Той не знаеше какво да прави, страхът му се обади и за това реши да каже за приятелите си и така да утърве своята кожа. Сашо каза кога и къде ще бъдат приятелите му и така беше станало всичко.

След като разбраха истината приятелите му, вече не му бяха приятели. Те го оставиха сам. Единственият, който все още излизаше от време-на време с него беше едно момче, което го познаваше от малък. Той не искаше да го остави абсолютно сам и за това беше с него. Денйо, Данчо и още няколко момчета, група от много години, вече дори не казваха „здравей“ на Сашо. Дори, хора, които не се занимаваха пряко с покупко-продажбите, отвръщаха глава, когато го видят. Всички бяха съпричастни с арестуваните. Всеки мислеше как Сашо е виновен за всичко. И как иначе? Той беше предал приятелите си. И за това остана сам.

Сега Сашо беше заминал на някъде. Никой не го интересуваше къде, но все пак бяха чули от някъде, че е в София. Нищо друго не искаха да знаят за него. Дори и да станеше случайно дума, в някой разговор, всеки започваше да го убижда, сякаш той самият беше виновен, че са започнали да продават наркотици. Сега бяха спрели да продават, но все още купуваха - за себе си. Само те ги караха да живеят.

Героят на Денйо, в играта, се прероди и той отново тръгна по скалите да търси орки, за да изпълни куеста. Докато правеше това, той запали един голям масур и започна да гълта дима бавно. Сети се за бирата си и когато я видя на земята изпсува, но не отиде да вземе нова чаша.