Мои мисли

Обичам да разсъждавам. Това ме прави по-тъжна отколкото съм обикновено, но поне не съм изпълнена с напразни надежди.

Забелязала съм, че напоследък много хора търсят някакво бягство от реалността, за да се почувстват по-добре. Например всеки втори използва редовно наркотици, пуши цигари и марихуана и се напива. Сякаш хората не могат да се забавляват и да се почувстват весело, когато са без някакво опианяващо сведство в кръвта си.

А може би целия живот е станал по-тъжен...

Ето, вчера, си стоя в банята, оставила душа да тече над мен, и плача. Плача за много неща - както за неща от тази седмица, така и за неща отпреди години. И когато се наплаках (по-точно спрях да плача, не че се "наплаках"- иначе топлата вода щеше да свърши...) остана само суха ненавист, към всичко и всички. Колкото и жалко и нещастно да изглеждах тогава, това което чувствах, беше повече.

Изводът до който стигнах накрая, беше свързан с нещо, което отдавна мисля. Така или иначе, аз съм 12 клас и след няколко месеца завършвам. Аз съм решила, че ще продължа образованието си (то, сега, кой ли не го прави...) и дори съм решила да уча Оптометрия. Изборът ми е главно между София и Варна. Но изводът от вчера е, че е най-добре в София. Причината е, че повечето ми познати ще са във Варна. А аз искам да почна "на чисто", както се казва. Искам да започна наново, да съм покрай хора, които не ме познават и не знаят нищо за мен. Сякаш, това ми дава надежда да започа да се чувствам по-добре и по-щастлива. Не знам дали ще е така, но поне мога да опитам.

Истина е, че ние сме едно болно и нещастно поколение, което не може да се забавлява и да бъде щастливо. Искрено се надявам с времето това да се промени. До тогава, това, което ме крепи, ще бъде надеждата за по-добро!

#надежда #разсъждения